Става дума за един от свитъците, намерени през 1945 в египетското градче Наг Хамади. Откритите свитъци са известни като Гностическите евангелия. Това са религиозни текстове, които са отхвърлени от църквата на никейския събор през 325 г. И това е разбираемо, тъй като съдържат елементи, които ги правят не само еретични, но и направо нехристиянски. Наистина основните фигури са същите, както и в официално признатата Библия, но местата им са разменени - създателят на материалния свят е зъл бог, демиург, чиято цел е да държи в плен човешките души. Змията, която изкушава Ева е пратеник на истинския Бог, за да даде на хората знание за това как да се измъкнат от материалния затвор на Демиурга. Авраам, Ной и много други пророци са описани като последователи на злия бог. Ролята на Христос е двойнствена - в някои евангелия е описван като пратеник на истинския Бог, в други не фигурира, а в трети традиции е служител на Демиурга.
Същността на властници нарича божиите ангели архонти (което означава управляващи; това е и титла в православната църква). Според книгата това са демонични създания, чиято цел е да не позволяват на хората да се измъкнат от Ада, който всъщност е добре познатият ни свят... Според гностиците целият свят е бил заблуден от архонтите да последва това, което ще се превърне в ортодоксално християнство - една от най-големите организирани религии. За гностиците християнството е капан, тъй като проповядва спасение чрез вяра, а не чрез придобиването на знание за материалния и духовния свят.
В Същността на властниците съществата, които днес наричаме ангели, са описани като надзиратели, които държат човешката душа окована в затвора на материалния свят. Техният лидер, главният Архонт е не кой да е, а самият Демиург, Богът от Библията или иначе казано Дяволът. Този бог гностиците считали за сляп, заблуден бог, който се е разбунтувал срещу истинския Бог. Истинският Бог създал множество по-нисши богове или еманации, сред които София – Мъдростта, Логос – Словото, Алетея – Истината, Зое – Животът и Антропос – Човекът (или човешката душа). Точно така, гностиците вярвали, че човекът има божествен произход и че е по-висш от Демиурга - Ялдабаот или Йехова. Самият Демиург е създаден поради грешка или дисбаланс на силите, най-често между София и нейния мъжки партньор – Телетос (Желание). Демиургът и подчинените му духове на свой ред създават най-нисшата еманация –материалния свят, като се опитват да копират божествения свят на Истинския Бог – наричан Битос в мъжки аспект и Еноя в женски. Но те създават просто едно гротескно подобие.
Не ви ли прави впечатление как библейският Бог твърди, че няма други богове освен него, но постоянно повтаря, че е ревнив бог, който не търпи почитането на други богове? Например тук – Изход 34:14: „защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог“
Или тук – Второзаконие 4:24 „защото Господ, твоят Бог, е огън поглъщащ, Бог ревнив“
Също и тук – Изход 20:5 „да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят“
Йехова твърди, че няма други богове освен него и въпреки това постоянно забранява на последователите си да ги почитат и казва, че е ревнив бог. От кого ревнува Бог, ако няма други богове? Не е ли ревността признак за слабост и страх, каквито очакваме от едно по-нисшо същество, а не от самия Създател? Дали Йехова не се страхува, че човекът е по-висш бог от него? Да погледнем какво казва самата „Божия“ книга по въпроса – Битие 3:22 – „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно“. Адам и Ева не само че не умират след като ядат от плода на Дървото за познаване на добро и зло, както Йехова им казва в Битие 2:17, а чрез това действие стават „един от нас“. Дали това означава един от боговете? И на кого говори Йехова всъщност? На своите архонти? Йехова толкова се страхува човекът да не стане безсмъртен като опита и от плодовете на Дървото на Живота, че гони Адам и Ева от Едем и ги проклина…
Според Същността на властниците Йехова и неговите демони разделят единната човешка душа Антропос на две – мъжко и женско начало и я изпращат в материалния затвор, ада - тук на Земята.
В текста четем: „Поради своята сила, невежество и арогантност Демиурга рече гръмовно – ‚Аз съм Бог – няма друг освен мен‘. И когато каза това, той извърши грях спрямо всички останали. Мислите му станаха слепи. И така заради изреченото светотатство, той пропадна мощно в хаоса на бездната“
Но кои са всички останали? Според гностиците това сме ние, хората. Ние сме били божествени създания, живеещи в света на светлината. След пропадането си в бездната Демиургът (Дяволът) създава армия от демони – Властниците (или Архонти, ако сте фенове на старогръцкия), както и материалния свят. Тези създания в Библията са наречени „ангели“. Явно зависи от гледната точка…
Разказът продължава с това как Архонтите взимат насила частици от божествената светлина, затварят ги в материални тела, изтриват спомените им за света на Светлината и ги изпращат в Ада, където робски да почитат като бог самия Сатана – Йехова. Ние имаме в себе си частица от божественото, която е затворена тук в материалния свят от Йехова и демоните му. Смъртта не е спасение за нас – гностиците вярвали в прераждането – щом човек умре архонтите захвърляли душата му обратно в Ада в ново тяло. Единственото спасение било постигането на Гносис – познание за божествения нематериален свят.
Тагове:
